Какво е новото?

1

Блога вече има свое собствено име: http://party-service-kris.cz.cc, което (почти) напълно съвпада с името на нашият уеб-сайт: www.party-service-kris.com. Направихме това за да ни откривате по-лесно!

2

В края на всяка публикация добавихме бутони за бързо споделяне в любимите ви социални мрежи – Фейсбук и Свежо.нет.

3

И ние като вас обичаме да надничаме във Фейсбук при всяка възможност, затова добавихме нещо наистина интересно – с него може да проследявате последните новини, публикации и клюки в страницата ни във Фейсбук, както и да се присъедините към феновете ни само с един клик.

4

И най-накрая какво? Най-голямото удобство, разбира се! Вече не е необходимо да създавате нова регистрация в блога, за да коментирате публикациите. Сега имате възможност да го правите чрез профилите си във Facebook, Google, Yahoo, Blogger, а съвсем скоро ще добавим такава възможност и за Tweeter, NetLog и MySpace!

Надяваме се, да се забавлявате и да откривате нова и полезна информация в обновеният ни блог!

Публикациите тук няма да се ъпдейтват повече и няма да се публикуват нови статии.

и (не)надяваме се безразборният секс.

Ето ви кратък (кратък, кратък, колко да е кратък, има-няма 100 езика) речник, с който да изпъкнете пред конкуренцията, защото любовта не знае граници, било географски или словесни:

Кажи ОБИЧАМ ТЕ на 100 езика:

Днес ви предлагам 2 модела рокли, с които да блеснете не само на сватба, но и на всяко парти, дискотека, нощен клуб или пиано бар.

Този модел рокля с бюстие е винаги актуален на всяко събитие. Обсипана с пайети, ще изглеждате като звезда. Предложеният модел елегантно следва извивките на тялото ви и ви придава индивидуално излъчване и стил. Освен това цената и е повече от приемлива – само 39 лв!

Модерната лилава рокля е наистина изкусителна! Имитира кожа и е в най-актуалният цвят на сезона на сватбите. Цената и е дори още по-добра – само 35 лв, а ефекта е УАУ! Освен това прибавя нотка романтика, намеквайки за стила на Мерлин Монро.

За да завършим цялостното ви излъчване, препоръчвам нежно бижу. Както знаете, отдавна вече не е модерно да се накичвате като коледна елха, така че добавянето към тоалета ви само на една гривна Swarovski е напълно достатъчно! Това е моят избор на гривни, всяка от които се съчетава перфектно с препоръчаните рокли. Цените им варират от 30 до 200 лева и всеки може да открие най-подходящата за себе си, а качеството е гарантирано:

(Снимките се отварят в нов прозорец.)

]]> http://partykriss.wordpress.com/2010/07/16/18-%d1%83%d0%b6%d0%b0%d1%81%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%b3%d0%be%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d1%81%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b1%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d1%81%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b8/feed/ 0 PartyKriss 1 2 3 4 6 7 8 12 17 9 14 15 16 18 5 10 11 13 http://partykriss.wordpress.com/2010/07/15/%d0%b4%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d1%8a%d1%80%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%b5-%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%ba/ http://partykriss.wordpress.com/2010/07/15/%d0%b4%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d1%8a%d1%80%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%b5-%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%ba/#comments Thu, 15 Jul 2010 19:29:25 +0000 PartyKriss http://partykriss.wordpress.com/?p=577 ]]> Кралица Виктория e първата булка в бяло

В началото на XX век се появяват младоженки в къси полички

Всички момиченца мечтаят да срещнат принца от приказките и когато ги отведе към олтара, да носят шеметно красива рокля. Защото някак без бялата одежда, букета и мириса на свещи ритуалът няма да е толкова неповторим. Като че ли булчинската рокля е залог, че поне за ден ще бъдеш принцеса от приказките. И всичко останало се нарежда от само себе си – щастлив семеен живот и деца.

Бунтарките, разбира се, биха скочили тутакси: можеш да си специална и без лъскав тоалет. Но ако искаш да усетиш вкуса на миналото и да станеш част от традицията, бялата рокля е задължителна.

Преди столетия младите девойки шиели тържествените си тоалети, ползвайки сатен, атлаз или обикновена басма, които обсипвали с перли, сапфири или полски цветя в зависимост от произхода, социалното положение и обичаите.

Приема се, че древна Гърция е родината на европейското сватбено облекло. На сватбения ден девойките в Елада обличали дълги рокли, наречени „пеплос“, изработени от тънка материя и закрепени на рамената с катарами. Главата на невестата украсявали с лавров венец – символ на целомъдрието, и було в златист цвят. Белите дрехи на младоженеца и булката били белег на тяхната чистота, радост и младост.

В древен Египет жените пък слагали „калазирис“ – парче плат, което увивало тялото от гърдите до глезените, а на рамената било закрепено с презрамки. Основна роля в костюма на египтянката играели амулети, магически накити, гривни, пръстени, златни диадеми и пояси, за които се смятало, че са връзката с боговете. С упадъка на древен Рим античната мекота и пластичност на диплещите се рокли била заменена от тежки материи, плътно покриващи женската фигура. Сватбената одежда скривала естествените форми, понеже земната красота се смятала за греховна. Венчалният тоалет на византийката се състоял от туника до петите, с дълги ръкави и висока яка. Върху нея се обличала втора дреха. Шевици, злато и скъпоценни камъни украсявали и двата ката.

На границата на XII-XIII в. облеклото става по-комфортно и не толкова консервативно. През XIV-XV в. идеал за красота са тънките и нежни рамена, крехките и издължени фигури. Затова жените носят сватбени премени от тежки материи като бархет и брокат. Цветовете са пурпур, класическо червено и алено. Готиката налага остроъгълни дълбоки деколтета, воали, шлейфове и ужасно дълги ръкави. Тоалетът допълвали островърхи ботушки.

Ренесансът чупи каноните, тържествуват пищните форми, сватбените рокли следват пропорциите и формата на тялото. Най-горната част меко обгръща женската фигура, без да сковава движенията, а от талията надолу се дипли фино. Моделиерите шият разкошни рокли от бял сатен и изискан брокат, украсяват ги със скъпоценни камъни и перли.

Век по-късно се появява стилът рококо с напудрените перуки и невероятните прически, огромните украшения за глава, дълбоките деколтета, корсетите. Сватбените рокли с кринолини са изпъстрени с хиляди рюшове, дантели, панделки, цветя. Булките носят шлейфове, чиято дължина зависи от социалното им положение.

В края на XVIII и началото на XIX в. античната красота е отново на мода. Според стила ампир венчалните рокли са от ефирна материя, падаща леко по тялото, а талията задължително е висока. Дълбоките деколтета подчертават бюста, изпод късите ръкави примамливо се показва плътта. Булчинските одежди се шият от бял атлаз, върху който се пуска нежна органза или друга прозрачна материя. Елегантни дълги ръкавици завършват ансамбъла. По това време понеже жените разполагали с доста вечерни рокли, се смятало за нормално на сватбения ден да облекат една от тях.

Традицията да се носи специален бял тоалет на церемонията се свърза с британската монархия. Кралица Виктория налага булчинската рокля с цвета на първия сняг. На сватбата си с принц Албърт Сакс-Кобург-Гота през 1840 г. тя се появява с ослепителна бяла одежда. И придворните дами започват да я копират.

В края на XIX в. удобството и простотата стават основен закон за моделиерите на сватбени тоалети. На церемонията невестата носи елегантна рокля с високо изрязано деколте, украсено с дантела, а полата леко се разкроява.

И ако в началото на ХХ в. било нечувана дързост роклята да открива глезените на булката, то в средата и края на века момичетата се женят с ултра къси бели поли или в най-обикновени дънки.

Днес булките може да са замечтани хипарки с накачулени по ръцете гривни, пищни средновековни принцеси с кринолин или пък древногръцки богини с изящни туники. Канони няма, всичко зависи от вкуса и фантазията.

Едва ли скоро ще се появи идея, която да измести от върха тази, която ви показваме по-долу, по оригиналност в личната ми класация за декорации на сватбени торти.

Сигурна съм, че дори и тези от вас, които не са фенове на рока, ще оценят креативността!

Париж – столицата на щастието. Франция – тук всичко, абсолютно всичко, е съсредоточено в столицата.Този феномен не е така характерен за никоя друга страна в Европа.Преди повече от 2000 години на това място има млко рибарско селище, докато днес Париж е сърцето и умът на страната.Прочутата свръхскоростна линия на метрото в Париж има дължина 197 км и 360 станции. По околовръстния път на Париж минават ежедневно над 1,1 млн. превозни средства. Най-известният парижки булевард е „Шанз-Елизе“ – свидетел на важни исторически събития, а в наши дни е главен притегателен център за туристите с множеството хотели, ресторанти и луксозни магазини.По “ Шанз-Елизе “ минават над 75 хиляди автомобила на ден.Кварталът на художниците – Монамартът, църквата “ Сакре Кьор “ и площад “ Театър “ привличат с неустоима сила безброй туристи. Тук живеят Тулуз-Лотрек, Пикасо и Модилиани, както и множество безименни художници, привлечени в Париж от стремежа да оставят следа в историята на изкуството.
Побратимени и приятелски градове
От 1956 Париж е побратимен единствено с Италия Рим, както и Рим е побратимен единствено с Париж — „Само Париж е достоен за Рим, само Рим е достоен за Париж“ гласи част от текста на споразумението (на френски: Seule Paris est digne de Rome; seule Rome est digne de Paris, на италиански: Solo Parigi è degna di Roma; solo Roma è degna di Parigi).
Интересни факти
Покровителката на града е св.Геновева, пастирка от Нентар.Молитвите й през 451 г. променят намеренията на хунския вожд Атила и така градът бил спасен от разрушение.До Френската революция хората отдават на св.Геновева голяма почит.
Най-населената част на Париж е XV-ти район.Той наброява 224 790жители, т.е. повече дори от населението на гр.Борди, и то върху площ от едва 850,2 хектара.
На площада пред катедралата “ Нотър Дам дьо Пари “ ( Парижката Света Богородица ) се намира нулевата точка, от която се измерва дължината на националните пътища във Франция.
“ Рю дьо Вожирар “ се смята за най-дългата улица в Париж ( 4460 м ).
Французите от провинцията смятат, че в Париж не може да се живее.Това мнение се налага заради мощната метрополия, която засенчва другите райони на страната.
Забележителностите на Париж:Айфеловата КулаВисока е 320м ( в топлите дни, поради разширението на метала, височината й нараства с 15 см ); до 1931г. е най-високата постройка в света. Максималното отклонение на върха е 12 см.

Конструкцията е скрепена от 2,5 млн. нита. За да достигнете пеш до първото ниво, е нужно да изкачите 360 стъпала, до второто – 700, а до третото 1652 стъпала. При ясно време от галерията на кулата, която се намира на височина 274 м, се виждат околностите на грава в радиус от приблизително 70 км.Триумфалната арка — паметник в центъра на Place de l’Etoile, построен в чест на победите на Франция и на загиналите във войните.Домът на инвалидите — музей и гробница на много френски войници, включително Наполеон Бонапарт.Консиержри — първата царска крепост в града, впоследствие затвор, в който лежали голяма част от членове на Ancien Regime преди смъртта си.Palais Garnier — Парижката опера, смятана от Хитлер за най-красивата сграда в света.Катедралата Нотр Дам (Парижката Света богородица) на Ил дьо ла Сите.Samaritaine (Самаритен) — универсален магазин, построен в началото на 20 век.Сорбоната — Парижки университет, основан през Средновековието.Статуята на свободата — умален вариант на прочутата нюйоркска статуя, която Франция подарява на САЩ през 1886 г.Парижкият пантеон — гробница на най-големите герои на Франция.Сент-Шапел (Sainte-Chapelle) — малка готическа църква от 13 век.Église de la Madeleine Плас де Вож (place des Vosges) — първият парижки площад, построен от Анри IV.Roue De Paris — временно виенско колело, монтирано в периода от 1999 до 2003 г.Площад Карусел
Музеи:* Лувър — огромен музей, където се съхраняват произведения на изкуството, в това число Мона Лиза (Джокондата) и статуята на Венера Милоска.
* Музей д’Орсе — музей, разположен в преустроената гара Орсе от 19 век, съдържащ предимно произведения на импресионисти.
* Център Жорж Помпиду, известен и като Бобур — музей намодерното изкуство и културен център с голяма обществена библиотека. Прочут с външния си скелет от сервизни тръби.
* Музей Роден — голяма колекция от произведения на най-известния френски скулптор — Огюст Роден.
* Музей Монпарнас — музей в бившето жилище на художничката Мари Василиеф на Авеню дю Мен 21, показва детайлно историята на прочутото общество на художниците от Монпарнас.
* Музей Клюни, бивше църковно абатство, сега Национален музей на Средновековието, съдържащ голяма колекция произведения на изкуството и продукти на човешката дейност от Средновековието, между които цикъла гоблени Дамата и Еднорогът.

Улици и други места в Париж:* Монмартър — исторически хълм в Париж, където е разположена Базиликата Сакре Кьор, прочут също с кафенета и ателиета на много велики художници.
* Шанз-Елизе — прочут широк булевард, често задръстен от туристи.
* Улица „Риволи“ — елегантни бутици за туристи.
* Площад „Конкорд“ — в началото на Шанз-Елизе, по-рано Площад „Революция“, място на злокобната гилотина и на обелиска.
* Площадът на Бастилията — тук се е намирала Бастилията преди Революцията, а днес е новата опера.
* Монпарнас — историческо място на Левия бряг, прочуто с мюзикхолове, ателиета и кафенета на художници. В него се намира и гробището Монпарнас, в което са погребани много известни личности.
* Гробището Пер Лашез — популярно туристическо място, където се намират гробовете на редица велики френски мъже и жени, както и на известни чужденци, живели във Франция.
* Парижките катакомби
* Халите — търговски център, важен транспортен възел на парижкото метро.
* Льо Маре — старинен (сега моден) квартал на левия бряг, заселен с много гей-хора и евреи.
* Люксембургска градина — най-големият парк на Париж, съчетание от различни видове и стилове градини, създадена през 1612 г. по време на царуването на Медичи, любимо място на студенти и туристи от цял свят. Жо Дасен има песен с едноименното заглавие.
* Градина Тюйлери — най-старият парк на Париж, от 1564 г., намира се между Лувъра, улица Риволи, площад Конкорд и реката Сена.

Нощен живот:* Лидо — кабаре на Шанз-Елизе, прочуто с екзотичните си представления и с това, че в него по време на войнишки отпуск Елвис Пресли изнася импровизиран концерт.
* Мулен Руж, Салон Лудият кон, Парижката Олимпия, Фоли Бержер — известни нощни клубове

На днешна дата през 1550 г. от Южна Америка в Испания е доставена първата партида какаови зърна, затова и датата е избрана от Европейския съюз за честване на неофициалния шоколадов празник.

Ацтеките са първите хора в света, които са произвеждали хранителен продукт от какаото – наричат го “храна на боговете”.
Легендата гласи, че ацтеките отглеждат какаовото дърво и то било свещено за тях, защото се считало за подарък от бог Куатцекоатл. Зърната получени от неговия плод били ползвани не само за обредни пожертвования, а и за платежно средство. Какаовите зърна били ползвани приготвянето на местно люто питие с много подправки, което няма нищо общо с вкусът на днешното какао. Питието било приготвяно от вода, какао, царевица, ванилия и лют черен пипер.

Първоначално, какаовите продукти основно напитки не са били подслаждани, а се консумирали “горчиви”.

Първото шоколадово блокче е направено от едва през 1842 г. от Джон Кадбъри – на когото му хрумнало да направи твърд шоколад, едва по-късно в Швейцария,
Даниел Петер добавя мляко към шоколада и така създава продукта, днес познат като млечен шоколад.

Най-новите научни изследвания потвърждават ползата на шоколада за здравето, особено на тъмния шоколад.

Шоколадът съдържа вещества, известни като флаваноли. Те разширяват кръвоносните съдове, улесняват преминаването на кръвта през тях и понижават налягането, както и намаляват риска от инфаркт и инсулт.

Според австралийски учени едно парче шоколад на ден има същия ефект върху кръвното налягане като половин час тренировки.

Китайски специалисти също са достигнали до извода, че шоколадът в малки количества понижава нивата на „лошия“ холестерол.

Eвропейският празник на шоколада е днес, в САЩ празнуват „шоколадово“ на 28 октомври. Има и Световен ден на шоколада, който е на 4 септември.

Най-новите научни изследвания потвърждават ползата от сладкото изкушение за здравето. Популярната поговорка „Една ябълка на ден държи доктора настрана“ спокойно може да бъде перифразирана по следния начин: „Малко шоколад всеки ден държи кардиолога настрана“.

Анализирайки данните от 8-годишно проучване, обхванало над 19хиляди души, специалисти от Германия неотдавна установиха, че всекидневната консумация на малки количества шоколад предпазва от инфаркт и инсулт. Най-полезна е тъмната разновидност на сладкото изкушение.

Австралийски учени потвърдиха ползата от шоколада срещу високо кръвно налягане. Направеният от тях анализ на 15 изследвания е показал, че едно парче на ден има същия ефект върху кръвното налягане като половин час тренировки.

Шоколадът, и особено тъмният, съдържа химикали, известни като флаваноли. Те разширяват кръвоносните съдове в тялото, улесняват преминаването на кръвта през тях и понижават налягането.

Според данни на „Световния атлас на шоколада“, създаден през 2003 г. от студенти в канадския университет за съвременно изкуство Simon Fraser University, швейцарците, австрийците, ирландците, германците и норвежците са най-големите любители на шоколада. Сред 20-те държави, чиито граждани консумират най-много шоколад, 16 са в Европа.

5 години – дървена сватба. Подаряват се дървени предмети

7 години – медна сватба. Купуват се медни съдове за дома. Мнозина считат тази година за критична в съпружеските взаимоотношения. Като залог за бъдещо щастие съпрузите си разменят медни монети.

8 години – тенекиена сватба. В потвърждение на това, че семейният живот се върти главно около кухнята и прозаичните неща от всекидвението, двамата съпрузи си подаряват лъскави домакински съдове.

10 години – сватба на цветята. Така се нарича десетият юбилей от създаването на семейното гнездо. Това е истински празник – канят се гости, кумовете и шаферите, съпреживели заедно с остарелите с едно десетилетие младоженци техния най-щастлив ден. И не само се подаряват рози с цвета на любовта, но и се танцува с червени рози.

13 години – дантелена сватба. Купува се спално бельо

15 години – стъклена сватба. Той и Тя си подаряват стъклени предмети, влагайки особен подтекст, че отношенията между съпрузите трябва да бъдат чисти и прозрачни като стъкло.

20 години – порцеланова сватба. Празничният обяд се сервира в нов порцеланов сервиз в знак на това, че от старите вече не е останала и една чинийка…

25 години – сребърна сватба. Този четвъртвековен юбилей е един истински повдиг в семейното летоброене! На празника се събират всички роднини. И наред със златните венчални пръстени, които все още носят, двамата съпрузи взаимно си даряват и по един сребърен.

30 години – перлена сватба. За съпругата – перлена огърлица

35 години – ленена сватба. Купуват се покривки, пердета.

40 години – рубинова сватба. Подаръкът е особено символичен, към златните венчални пръстени се прибавя по едно рубинче – камъкът на любовта и огъня.

45 години – сапфирена сватба. Подарява се пръстен или накит със сапфир

50 години – златна сватба. Половин век заедно в семейния впряг! Половин век неразделни и в радости, и в неволи! По този забележителен повод съпрузите твърде символично си устройват повторна сватбена церемония – заменят старите си златни пръстени с нови.

60 години – диамантена сватба. Подарява се пръстен или накит с диамант като потвърждение, че вече нищо не може да разтрогне един толкова продължителен и устоял на всякакви бури брак

70 години – благодатна сватба. Съпрузите празнуват седемдесетата годишнина от оня далечен Ден първи на техния съвместен живот.

75 години – платинена сватба. Да си 75 години заедно с любимия човек – не е ли това най-красивия подарък за предаността и любовта, съпътствали и двамата съпрузи в общия им житейски път!

Колко нощи сме обсъждали със свои приятелки мечтаната сватба на морсикия бряг, в красива градина, на любимото Бургаско казино!

Вече може да осъществим тази своя мечта! Предлагаме ви сватба съобразена с вашата мечта: Терасата на Морско казино Бургас:

Терасата на морско казино бургас, символа на хиляди поколения за романтика и любов. За да заявите своя избор пред морето и града ние ви предлагаме:

Вариант 1:

* Арка от изкуствени цветя

* Две стойки с изкуствени цветя

* Бяла пътека по която да минат младоженците

Вариант 2:

* Романтична шатра, украсена с воали и изкуствени цветя

* Пътека и стойки покрай нея

За да бъде любовта ви погалена от източните традиции ви предлагаме романтиката на фонтана завършващ Пушкиновата алея.

Ромона на водата и нежният аромат на цветята ще придружат вашето гордо „ДА„ в сватбения ден.

По ваше желани е декорацията около фонтана може да бъде с балони или цветя. Най-подходящи са арките и стойките от изкуствени цветя. Цената, която ви предлагаме не зависи от мястото.

Все по често за спътник в живота се случва единият от младоженците да е чуждоговорящ. За тези от вас, които са избрали своя спътник в живота, който все още не е научил български език ние ви предлагаме ритуал на английски, руски, италиански, немски и френски езици.

Нека клетвата за любов бъде произнесена на родния език на вашата половинка.

Обичайте се и ние ще направим за вас един необикновен ден!

В българското семейно право единствената правно валидна (законна) форма е граждански брак, който исторически се противопоставя на църковния. Той представлява доброволен и равноправен съюз между мъж и жена, сключен  с цел създаване на семейство при спазване на реда и условията, установени със закон и пораждащи взаимни права и задължения, т.е. той представлява правен акт, с който възникват правни отношения между хора.

Не е правилно е бракът да се нарича „женитба“, тъй като това е термин (използван предимно в миналото), с който се означава, че мъжът се е сдобил с жена. Правилния термин е „бракосъчетание“.

Религиозният обред като ритуал за бракосъчетание се допуска, но е без всякакво правно действие. Така нареченият църковен брак е израз на религиозната търпимост и свободатата на вероизповеданията наложени с чл.37, ал.1 от Конституцията на РБ.

Всеки човек обича да се пошегува, да се посмее или разиграе някого, но един ден в годината с това се занимават абсолютно всички – от детето до възрастния, от студента до сериозния делови човек. И защо този ден е точно първи април, никой не може да каже.

За това има много версии, ето и някой от тях:

Едни приписват зараждането на празника на Древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували празника на Глупците.

Други отнасят възникването на празника в древна Индия, където на 31 март отбелязвали празника на шегата.

В древността първи април отбелязвали само ирландците, и то в чест на Новата година.

Има и една друга версия, според която дължим този празник на неаполитанския крал Монтерей, комуто поднесли по случай спирането на земетресението, риба. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната.
И макар че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни първоаприлските шеги и лъжи.

Денят на смеха в различните страни носи свой национален колорит, присъщ за всяка страна.

Във Франция този обичай, предимно градски, наричали „априлска риба“. Произходът му свързвали с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април – в знак на протест, или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието „априлска риба“ е напълно достойно за подобни шеги и в бъдеще. И не са сгрешили. Традицията е още жива.

В Англия от невинното „рибно“ развлечение израснал цял един Ден на всички глупци. От полунощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдичката, посрещали с весел смях и викове: „Априлски глупак!“ Една от най-големите измами на 1 април, за която дълго после си спомняли вестниците и списанията, станала в Лондон през 1860 година, когато няколко стотици английски джентълмени и техните опърничави английски лейди получили покани да отидат на „ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауер в 11 часа сутринта на 1 април“.

В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на този ден за хора, без късмет. Според преданието в този ден бил роден Юда – предателят и именно на 1 април сатана бил низвергнат от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).

Във Финландия денят на шегата и лъжата е нов обичай, при това с градски произход, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си „спомняли“, че са дали инструмента на други и детето тръгвало към следващия двор. Дали пък така не са искали просто да държат децата далеч от опасните неща и са ги щадели.

Ден на лъжата съществува и в азиатските страни.

Но точно определениене за произхода на първоаприлските шеги и разигравания не може да се даде.

В селата, въпреки „покупко-продажбата“, браковете се сключват предимно по любов, в градовете преобладава съсловното и меркантилното начало.

Годежът започва с „разузнаване“ в дома на девойката. Доверените лица на кандидата искат да разберат мнението и на родителите, и на момичето. Разговорите се пазят в тайна, тъй като изходът им не винаги е предрешен. Действията и на двете страни са изпълнени със загадъчност и алегоричност. Гостите дават знак за целта на посещението си, като сядат до огъня и ровят в него с машата. Съгласието се изразява с „Искаме да си помислим“, като потвърждението се отлага поне веднъж. При отказ се отговаря, че девойката е още малка за женене.

При постигане на споразумение представителите на жениха дават пари и подаръци за семейството на девойката, а то, от своя страна – зестра в пари или предмети, добитък или недвижими имоти. С това – според обичайното право – брачният договор е изпълнен.

Празникът за отбелязване на годежа е вече публичен – съпроводен с гощавки, музика и веселба, в която участват близки и роднини. Годежът може да бъде развален само при екстремални, скандални обстоятелства. Времето между годежа и сватбата е кратко – обикновено няколко седмици. Браковете между хора от различни вероизповедания са невъзможни. „Пробивите“ в това отношение датират едва от XIX в., когато учещи в чужбина българи започват да се женят за немкини, чехкини и т.н.

Всички ритуали от същинската сватба имат точно определен смисъл и се изпълняват от строго определени лица, макар и персонажът да варира в различните райони. Освен младоженците „главни роли“ играят кумът и кумата, деверът, зълвите и др.

Същинската сватба започва с церемониалното канене на гостите. Лицата, които вършат това, са накичени с кърпи по раменете и носят бъклица с вино и съдинки с ракия. В по-малките селища поканени са практически всички.

Същевременно се извършва обредното приготвяне на хляба за празничната трапеза. Това се прави от млади жени и в двата дома, като всички ритуали са съпроводени с „осветени“ от традицията песни. Втори момент е направата на сватбеното знаме, което също се върши от девойки. Знамето е бяло, червено или бяло-червено, като върхът му е украсен с цветя, позлатена ябълка и глава кромид. На повечето места в дома на момичето се прави и сватбено дръвче, накичено с цветя, панделки и позлатени плодове. То се носи при всички сватбени шествия и се поставя на трапезата пред най-почетните сватбари. В дома на кума пък се правят венци, които предпазват от „лош поглед“ и други неприятности. Те се поставят при черковната служба на главите на младоженците, които остават с тях и по пътя към дома.

Преди извеждането на невестата от бащиния й дом нейните дружки й разплитат косите, сресват ги и ги сплитат отново, огласяйки стаята с обредни плачове и песни. На свой ред пък, младоженецът бива ритуално обръснат от приятелите си, дори и да е все още голобрад. При церемонията също се пеят песни, като обичаят се осмисля като край на ергенството. Разпространените по Европа момкови или момински прощални вечери в България са рядкост.

Обличането на младоженката (естествено с най-хубавите й дрехи и киченето й с накити, венци и други украшения) също става с много салтанати. Накрая идва забулването (с плътно червено платно, през което не се вижда нищо) – символичното „изолиране“ на булката от външния свят, както и на света от нея. От началото на нашия век червеното платно е заменено с тънък фабричен тюл.

Сватбарите от страна на младоженеца, които идват за момичето, намират портата затворена. За да влезе вътре, момковата дружина трябва да покаже някаква сръчност – да свали невестинското знаме от покрива на къщата, да се бори с шурея или просто да даде откуп. Невестата също е под охраната на дружките си, които са залостили вратата и не я пускат, докато не получат откуп. Освен това младоженецът обикновено подарява на избраницата си обувки, с които тя се венчава.

Плачейки, младоженката се прощава с родителите си, като им се покланя и им целува ръка, а те я целуват по лицето. Музиката гръмва с всички сили песента:

„Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава…“

Близките на момичето хвърлят по младоженците жито, просо, орехи, сушени плодове, дребни пари  – за плодовитост и заможност. Същият ритуал се повтаря след излизането от църквата и при посрещането в дома на жениха.

Попът посреща младоженците пред храма и ги завежда до аналоя (висока тясна маса с наклонена повърхност). Женихът застава отляво, а невестата отдясно на свещеника, който ги благославя с две запалени свещи и отправя молитви към Бога да благослови съпружеската им любов. Размяната на пръстените е залог и знак за ненарушимостта на съюза, в който встъпват. После попът увенчава младоженците с венците, благославя ги пак и чете пасажи от апостол Павел за брака. Накрая младоженците отпиват от подадената им чаша с вино (ритуал, който изпълнява и ролята на причастие) и обикалят трикратно около аналоя, „в израз на духовна радост и тържество“.

При пристигането на младоженците в дома на свекъра те влизат в къщата по постлано бяло платно или друга тъкан. Свекървата посреща снаха си с два хляба под мишница (и често с мед или масло и ябълки). Вътре момичето се покланя на домашното огнище и „изпуска“ в него взетия от свекървата хляб. На невестата подават малко момченце – за да роди и тя, при това рожба от мъжки пол.

Известно време тя трябва да пази мълчание в присъствието на свекъра, девера, кума и др. В далечното минало това „безмълвие“ продължава със седмици и месеци, като краят на обичая, наречен прошка, се отбелязва с празнично угощение. Нарушаването на мълчанието се смята за греховно и срамотно.

Брачното ложе се приготвя от зълвите, които стоят на него, докато не получат пари от младоженеца. При онова, което следва, на много места се подслушва при вратата и се гадае за бъдещата рожба. Сватбената драма кулминира в момента на съвокуплението, след което се отприщва във фриволно-весела, често пъти оргиастична форма.

Дефлорацията трябва да се осъществи непременно. Ако младоженецът не успее, се смята, че срещу него е извършена някаква зла магия. Тогава дефлорацията се прави от някоя опитна стара жена. Успехът на акта се възвестява от младоженеца с пушечен гърмеж, който повишава още повече градуса на веселието. Брачната риза се показва на сватбарите, като всеки от тях оставя на нея пари за невестата, а родителите й получават окичен овен или козел. Присъстващите се черпят с подсладена, „блага“ ракия. Роднините на невестата извършват привидни нападения срещу младоженеца (като „отмъщение“ за отнетата девственост).

Ако девойката се окаже „нечестна“, гостите незабавно напускат. Един от тях обаче се покачва на покрива на къщата и възвестява на хората, добитъка и природата, че в този дом има голяма беда. Понякога връщат девойката на родителите, а по-рядко се стига и до публично опозоряване. Всичко това се върши с убеждението, че тя е донесла нещастие не само на двете семейства, но и на цялото село.

Сватбеното веселие, с много пиршества, игри, песни и прахосване на барут, трае поне три дни, като завършва с разбулването на невестата и отиването й за „вода“.

ОТВЛИЧАНЕ НА МОМИЧЕТО

Открадването на момиче с цел женитба против волята му се смята за тежко престъпление в народното обичайно право. То се наказва с конфискация на имотите на кандидат-жениха и съмишлениците му. Освен това открадването може да доведе до кървава разправа от страна на нейните роднини, дори без да е посегнато на честта й.

Иначе отвличането е често практикувано, но само по взаимна уговорка между двамата млади. В такива случаи момъкът събира неколцина свои другари с коне. Те „задигат“ момичето или посред бял ден, когато тя е на полето, или през нощта от бащиния й дом. При венчавката младоженката трябва да потвърди пред свещеника или пред старейшините на селището, в което са избягали, че всичко става по предварителен сговор.

До такова „открадване“ се стига, когато родителите се противят на брака. В такива случаи сватбата минава без особен блясък, като отношенията между така сродилите се семейства се изглаждат сравнително бързо. „Отвличания“ се аранжират и с цел да се икономисат по-големите разходи по нормалното сключване на брак. През миналия век почти половината от женитбите в района на град Кюстендил, Западна България, стават именно по този начин.

В наши дни булка с добре оформен корем, повдигащ изящната рокля, съвсем не е рядко явление и за щастие отдавна не се приема от обществото така, както по времето на родителите ни.

Днес и млади, и възрастни с радост окуражават сватбата на вече очакващи да станат родители двойки.

Ако и вие сте сред тази категория булки, ясно е, че положението, в което се намирате изисква още по-прецизен избор на сватбен тоалет. Коремчето на всяка бременна жена нараства с месеците много индивидуално. На някои им проличава още в началото, а на други едва в края на бременността. В общия случай обаче, до петия месец фигурата леко наедрява, а след това обиколките ви стават непредвидими и талията ви постоянно се увеличава с n-сантиметри.

Добре е бременната младоженка да направи сватбения си тоалет по поръчка. След като обиколите булчинските салони и магазини и вече сте ориентирана в предлагането, изберете си доверен дизайнер, който ще бъде вашия съветник и консултант. Обсъдете с него възможните модели, съобразени преди всичко с големината на коремчето ви и с датата на сватбата. Поръчайте тоалета си два месеца преди събитието, като направите последната проба седмица преди Големия ден. Ако сте привлечена магнетично от булчинска рокля и искате веднага да я купите, например месец по-рано, непременно се уговорете с управителя на магазина да има ангажимента по корекция на роклята ви пет-шест дена преди сватбата. Това е изключително важно, тъй като в по-напреднала бременност, талията ви може да се промени с 5-6 см.

Каква трябва да бъде роклята:

И така, какъв модел да изберете? Класиката корсет с пола е много подходяща за бременните младоженки до петия месец, тъй като горната част може да бъде направена с елегантни връзки, които се пристягат спрямо фигурата, а на долната, странично на талията да бъдат пришити ластици с идея „спокойно, мога да си пълнея“.

За по-едрите бременни булки са подходящи туниките – панталон или пола с дълго ефирно сако от шифон или органза, както и рокля с висока талия, която е срязана под бюста и се спуска свободно по тялото.

Изберете тоалета си от меки материи, които падат тежко надолу, за да издължават силуета ви. Избягвайте твърдите тафти, които ще придадат още по-голям обем на фигурата ви.

Още много отдавна мина времето, когато булките се обличаха в бяло. Днес повечето бъдещи булки предпочитат пастелните цветове за своя сватбен тоалет.

Изберете някой по-изчистен модел без много фантифлюшки и дантелки. Забравете за късите рокли, защото те ще ви направят да изглеждате по-едра и по-подпухнала.

Хубавото в случая е, че много лесно се намира семпла бяла рокля, а и в повечето магазини за булки се предлагат разнообразни дрехи за бременни булки.

Не се вманиачавайте в търсенето на перфектната рокля.

Бельо за бъдещи майки:

Вече със сигурност сте проучили пазара и ще повярвате, че бельото за бъдещи майки може да е не по-малко секси и луксозно от обичайното. Ще намерите подходящо както в магазините за бельо, така и в специализираните магазини за бременни.

За традициите на днешно време:

Ако сте традиционалистка, изберете дълга права бяла рокля, която да открива раменете и врата ви. Ако мислите, че няма да се чувствате удобно в рокля можете да бъдете и в елегантен костюм в две части, но задължително да бъде в светъл тон.

Пръстенът:

Почти сигурно е, ако вече не е факт, че пръстите на ръцете ви ще се подуят в даден момент от бременността. Най-често прилаганото в случая решение е следното – купувате си пръстен преди това да се случи: това е „истинската” ви халка, която ще носите и след като родите. За самата сватба си подготвяте по-евтина имитация, която обаче ще е с по-подходящия „временен” размер.

За гостите:

Сватбата ви не е задължително да бъде много голяма, както повечето младоженци правят. Има и такива, които просто канят най-близките си хора, но нали точно те правят сватбата незабравима? Всичко е въпрос на личен избор, най-важното е да се обичате.

За бижутата:

Обеците зависят преди всичко от формата на лицето ви, но каквато и да е тя повечето булки са с малки нежни обеци, които почти не се забелязват. Най–подходящата огърлица отдавна не е перлената. По-екстравагантните момичета слагат сребърни висулки или колие, което да насочва вниманието към шията и бюста, а ако той е по-голям задължително е да наблегнете на тези висулки.

Дамска чанта:

Тя в никакъв случай не трябва да бъде огромна като пазарска чанта, а възможно най-мъничка, за да побира само най-необходимото.

Обувките:

Дори и за небременни булки комфортът на сватбените обувки е съществено важен – все пак се очаква да изкарате целия ден с тях. Когато говорим за бременна булка, дори е препоръчително да избегнете токчетата – първо, заради неудобството, и второ, заради очакваното отичане на краката. Компромисният вариант са обувки с нисък ток и допълнителен чифт равни обувки, които да обуете при нужда.

Съществуват три основни варианта за “придобиване” на сватбена рокля: рокля под наем, покупка или ушита по поръчка. Кои са плюсовете и минусите при всеки един от тези варианти?

 Рокля под наем

Плюсове: Няма да харчите излишни пари за покупката на рокля. Ако роклята ви харесва и цената е прилична, да я вземете под наем е най-добрия (и финансово приемлив) изход от ситуацията. Освен това след сватбата няма да ви се налага да мислите как да я съхранявате или на кого да я продавате.

Минуси: Не всеки би избрал рокля, с която е била облечена друга булка. Освен това сватбените салони вземат като залог половината от пълната стойност на роклята и ако по време на тържествата се случи нещо с нея, разходите по нейното възстановяване се приспадат от сумата.

 Покупка на рокля

Плюсове: Роклята може веднага да се премери и да се прецени как ви стои. И ако вие се чувствате щастлива с нея, веднага да я купите. Купената рокля винаги остава като талисман и напомня за щастливия ден. И кой знае – може би някой ден тя ще бъде облечена от вашата дъщеря?!

Минуси: Красивата рокля е доста скъпа и от икономическа гледна точка е по-добре да си вземете рокля под наем. Освен това, за да намерите роклята на своите мечти, вероятно ще загубите доста време.

 Рокля по поръчка

Плюсове: Поръчвайки си булчинската рокля вие ще можете да реализирате всичките си фантазии и да отчетете всички особености на своята фигура. Освен това ще бъдете уникална – такава рокля вероятно не е имала никоя друга булка!

Минуси: Вие трябва не само да обмислите модела, но и да успеете да обясните на моделиера как трябва да изглежда роклята. Необходимо е да изберете подходящия плат. И много пъти да ходите на проба. При шиенето на роклята винаги има риск нещо да не се получи както трябва, а това води до разочарования. Избирайки този вариант за рокля вие трябва да се запасите с много време и нерви.

Преди да влезете в булчинските магазини не забравяйте за следното:

1. Не трябва да бъдете гримирана – за да не изцапате роклите, които ще пробвате.
2. Трябва да си носите булчинските обувки – за да можете да съобразите дължината на роклята.
3. Желателно е да бъдете в най-добрата си форма. Ако планирате до деня на сватбата да отслабнете с няколко килограма, ще ви се наложи да преправяте избраната днес рокля.
4. Вслушвайте се в съветите на продавач – консултанта. Често отстрани нещата могат да се преценят много по-добре.

В Средновековието сватбата била много повече от съюз между двама души. Така чрез нея обединявали фамилии, обединявали своята търговия или сключвали завинаги съюз между държавите си. Всъщност сватбата имала по-скоро политически характер. По време на церемонията булката трябвало да носи възможно най-красивите си одежди, като по този начин представяла себе си и семейството си в най-добрата светлина.

В средновековните времена булките от по-високо обществено положение обличали рокли в ярки цветове от скъпи материи. “Заможната рокля” представлявала комбинация от пластове кожа, кадифе, коприна, скъпи и фини дантели, избродирани със скъпоценни камъни. По-бедните жени, които не можели да си позволят този разкош, просто купували платове и изкопирвали моделите на скъпите рокли.През годините класовите различия все още били водещи по отношение стила на обличане. Богатите дами носели винаги най-скъпите и хубави материи, докато по-бедните булки се омъжвали със своята рокля за неделна литургия. Роклята се възприемала като отражение на социалния статус. Материите, от които е направена, дантелите и камъните, дължината на шлейфа – всичко това олицетворявало богатството на семейството на булката. Цветовата гама била изключително разнообразна. Дамите се омъжвали във всякакви цветове с изключение на черно, което символизирало скръбта, и червено – този цвят носели само порочните жени. Това правило обаче не важело за жените от изтока. В Китай червеното било символ на късмета и това бил предпочитания цвят за сватбената одежда. В северните части на Индия булките също се омъжвали в червено, а на юг – традиционната сватбена рокля била в кремав цвят.

През 1840 г. Кралица Виктория и Принц Алберт се венчават. На сватбата кралицата за пръв път в историята на сватбеното облекло носи бяла рокля. По това време синьото било символ на чистотата и непорочността и почти всички жени се омъжвали със сини рокли. Всъщност бялото било символ на богатството. И след като никой до този момент не носил бяло в сватбения си ден, кралица Виктория определено изненадала света. Изненадата обаче се приела изключително добре в публичното пространство и така тя поставила началото на една нова страница в историята на сватбената рокля. Скоро всички жени в Европа и Америка започнали да се омъжват в бели рокли. Все още имало и такива, които избирали да се венчаят в други цветове, но богатите жени по цял свят започнали да носят бели сватбени рокли, като символ на своето високо полежение в обществото.

В началото на 20 век модерната бяла рокля вече била предпочитана в цяла Америка и Европа. Всички жени по света, дори и по-бедните се омъжвали в бяло. Всъщност, вече било изключителни рядко булката да носи друго освен бяло в сватбения си ден. Но с времето нещата се променили. По време на Втората световна война много жени смятали, че е неуместно в този период да се омъжват в бяло. Заменили бялата рокля с тази за неделната литургия. След края на войната процъфтяващата ера на традиционната бяла сватбена рокля започнала да се изменя. Модата насърчавала носенето на цветове като слонова кост, кремаво дори мръснобяло. Дантелата започнала да обхваща все по-голяма площ от роклята, скъсяването на дължита също било неизменна част от еволюирането на новата сватбена рокля.

Днес изборът на рокля и модни тенденции се свежда единствено до претенциите на бъдещата булка. Дамите се омъжват във всякакви цветове. Моделът зависи единствено от фигурата и предпочитанието на булката. Дизайнерите предлагат изключително разнообразие от модели и различни комбинации от материи. Днес може да изберете вашата рокля, такава каквато я виждате в мечтите си. Кой знае, може пък вие да поставите началото на следващата модна вълна?

Формата на сватбената халка представлява спазеното обещание за любов и посвещение за вярност. Кръгът няма начало и край, следователно и бракът няма край. Най-ранните брачни халки са били поставяни не на пръстите, а на крайниците.Тъй като нивата на смъртност са били доста високи, а очакванията за продължителност на живота – къси, хората достигнали до извода, че душата на човек може да излети всеки един момент от тялото, причинявайки мигновенна смърт. Те често са опитвали интересни и доста суеверни идеи, за да запазят душата непокътната в тялото. Например, съпругът увивал трева около китките и глезените на новата си съпруга, вярвайки, че това ще удължи живота й.

Археолозите са намерили писмени документи в древен Египет, които споменават за брачни халки. Египтяните увивали коноп или други растения във формата на халка, която слагали на пръстите на своите жени. Тези пръстени от растения се разпадали и се късали бързо, затова често трябвало да бъдат заменяни. Кръговете символизирали неумиращата любов по начина, по който го правят и днес, но вероятно не и верността, тъй като повечето египтяни са били полигамни. Въпреки, че древните римляни слагали пръстен на четвъртия пръст на своите жени, тази практика не е имала почти нищо общо с любовта и посвещението един на друг. По-скоро съпругите били собственист на мъжете си и пръстенът символизирал това. Жените от древния Рим не са имали право на глас при избора на съпруг. Веднъж сложила пръстен на ръката, жената вече се е смятала за омъжена.

Друга гледна точка е, че халката е гарантирала правата на римската съпруга като такава и я защитавала от нейните съпернички. Мъжете от Далечния и Средния Изток са имали уникален начин да подсигурят верността на съпругите си. Те създали пръстени – пъзели, които били разглобяеми. Ако жената се опита да махне пръстена си, той се е разпадал. Пръстенът е можел да се сглоби наново, но само от този, който е знаел правилната комбинация. Ако съпругът е трябвало да пътува по работа или да иде на война, пръстените-пъзели са били добро средство за подсигуряване верността на жените .

В ранните години от колонизацията на Америка, пуританите твърдели, че всяка една форма на украса е прахосничество и е неморална. Разбира се, това означава, че е нямало и брачни халки. Вместо това, мъжете давали на своите булки напръстници като символ на вечната любов, а по-находчивите булки често махали част от напръстника, за да си направят самоделни пръстени.

Материалите за халките били различни през годините и зависели от личното богатство и икономиката на държавата. Брачни халки били правени от кожа, камък, алуминий и различни метали. В наши дни те са почти винаги от злато, сребро или платина, като някои хора предпочитат алтернативата да си поръчат пръстени от титаний.

Брачните халки за мъже са сравнитело модерно нововъведение. Историята показва, че мъжете винаги са били в позицията на господари и са притежавали съпругата си, а някои са имали и цели хареми. Поради тази причина, мъжете не са считали за нужно да носят бремето на символа на брака. Всичко се променило по време на Втората световна война. Тогава било модно да се носят халки, които да напомнят на мъжа за обичащата го съпруга, очакваща го да се върне у дома.

Днес, брачните халки за мъжете са задължителен елемент от сватбения ритуал. Широко разпространена европейска традиция е да се гравира името на любимия и датата на сватбата върху брачната халка, като по този начин се засилва символизма на бижуто. В някои европейски държави брачни халки са самите годежни пръстени и сменят статута си след като бъдат гравирани, и при смяна на ръката, на която се носят. Ако годежният пръстен е различен от брачната халка, той може да се носи на церемонията като в зависимост от местните традиции брачната халка се постававя на същия пръст, над него или на другата ръка. На някои места е прието годежният пръстен да се свали за церемонията и да се пази от шаферката върху специална табла. След церемонията може да бъде поставен наново върху съответната ръка.

В наши времена изчистената златна халка е най-популярният дизайн. Медицинските работници често прибягват да този вариант, тъй като халката се поддържа чиста много лесно. Жените обикновено носят по-тесни халки, а мъжете по-широки. Във Франция и френскоговорящите страни, най-често срещаният модел се състои от три преплетени пръстена, които символизират вяра, надежда и любов. Пръстените-пъзели, които вече споменахме, освен в Далечния и Среден Изток, се срещат и в Гърция и Италия. В Северна Америка много омъжени жени носят два пръстена на един и същ пръст: годежен пръстен и изчистена брачна халка. Двойките често купуват тези пръсени в компект, така че да се напасват един върху друг. Брачни халки в келтски стил са също много популярни в САЩ и Канада, а и в други англоговорящи държави, с голям брой жители, имащи ирландски или шотландски предци. Лош късмет ако не е злато. В ирландския фолклор има поверия, според които, ако брачната халка е направена от нещо друго, освен злато, това би донесло лош късмет на младоженците. Други поверия плашат, че е лоша поличба, ако пръстенът не е точно по мярка. Твърде стегнатият пръстен пък може да стане причина за ревност, а твърде свободният също се приема като нещо, вещаещо негативно стечение на обстоятелствата.

„Златото се изпробва с огън, жената – със злато, а мъжът – с жена“.

Сенека

"Жената е бъдещето на мъжа".

Луи Арагон

„Ако не съществуваха жените, дори най-голямото богатство на света нямаше да има никакво значение“

Аристотел Онасис

"Жените говорят на два езика. Единият е с думи". 

Уилям Шекспир

„След 20 години брак започнах да схващам какво искат жените. Мисля, че това нещо се крие някъде между разговора и шоколада“.

Мел Гибсън

"Мъжът преследва жената, докато тя не го хване". 

Американска поговорка

„Колкото повече една жена обича мъжа си, толкова повече го очиства от пороци. Колкото повече един мъж обича жена си, толкова повече увеличава нейните прищевки“.

Китайска поговорка

По-нататък ще ви покажем някой от нашите специални дизайнерски предложения за повода, но от днес започваме кратки „уроци“ как сами да сгънем по оригинален начин салфетките за сватбата си.

Естествено, никой не очаква от вас сами да свършите „черната работа“, но може да покажете избраният и изработен от вас модел, за да сте удовлетворени до най-малката подробност в този важен ден.

Жар-птица – стъпка по стъпка

Класически и елегантен модел, за който препоръчваме ленена ресторантска салфетка.

Ако не разполагате с такава от лен, препоръчваме да колосате тези, с които разполагате.

1. Поставете салфетката с лицето надолу.

2.  Сгънете на половина.

3. След това на четвърт.

4. Сега прегънете салфетката по диагонала, за да образувате триъгълник.

5. Завъртете триъгълника така, че върхът да сочи нагоре.

6. Прегънете десният ъгъл диагонално към вас и ориентирайте по централната линия на триъгълника, образувайки нов остър ъгъл, който да сочи към вас. .

7. Направете същото и с левият край. Трябва да се получи форма на диамант.

8. Сега прегънете двете крила, които току-що сътворихте надолу, за да получите отново оригиналната триъгълна форма. Може да си помогнете с ютия.

9. Сгънете триъгълника на половина, така че шевовете на салфетката да сочат към вас позволявайки на краищата да падат.

10. Придържайки основата на салфетката образувайте четирите „пера“, като издърпвате краищата на салфетката.

Честито! Вече имате своята птица.

Жар-птица в славянската митология е вълшебна птица с многоцветни, сияещи като огън пера. Жар-птица обитава короната на Световното дърво и е вестител на божествената воля, тъй като има способност да мигрира между света на боговете Прав и света на хората Яв. Също така огнената птица охранява плода на живота — златната ябълка, която расте по клоните на Дървото.

]]> http://partykriss.wordpress.com/2010/03/04/birdnapkinfold/feed/ 0 PartyKriss жар-птица 1-2-3-4-5 6-7-8 9-10 жар-птица, символика http://partykriss.wordpress.com/2010/03/02/3march/ http://partykriss.wordpress.com/2010/03/02/3march/#comments Tue, 02 Mar 2010 15:20:10 +0000 PartyKriss http://partykriss.wordpress.com/?p=459 ]]> Честит 3-ти Март на всички българи!

Преди 131 години, на този ден е бил сключен Санстефанския мирен договор, който слага край на Руско-турската война  и урежда обособяване на българска държава след близо пет века Османско владичество в България.

Нека не забравяме делата на всички, които са се били под българското знаме!

От векове на хората е известно, че енергийното поле на Земята през месец март е силно, защото природните сили се събуждат, настъпва пролетното равноденствие и същевременно започва следващият зодиакален цикъл. Хората от древността се мъчат да умилостивят природата и създават свои талисмани. Такава е и мартеницата по нашите земи.

С настъпването на месец март, всички българи започваме да търсим мартеници, които да подарим на нашите близки с пожелание за здраве, щастие и късмет.

Традиционната мартеница е била плетена от два основни цвята – червен и бял, като по време на изработването й бабата, която я правела я наричала за здраве, късмет и защита от злото. Именно това наричане (баене) било същността на мартеницата, то я превръщало в мощен магически талисман, кодиран за определената цел.

Корените на мартеницата са от магическите ритуали на прабългарите за пробуждане на пролетните природни сили.

Мартеница метла с мънисто

Метлата е символ на новото начало, на пролетта, здравето, щастието и радостта. Белият цвят символизира мъжкото начало, силата, светлината. Червеният цвят е женското начало, здравето. То е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Вплетени те носят здраве, берекет и плодовитост, а конското мънисто е против уроки.

Мартеница баба Марта

Носи пролет, здраве, щастие и радост. Поставя се на видно място, за да се умилостиви баба Марта.

Според поверието, настроението на баба Марта оказва силно влияние върху времето.  Когато е засмяна е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват слънцето.

Мартеница пискюли

Традиционен образ на мартеницата за закичване на дома, градината и домашните животни.  За берекет и благополучие.  Червеният цвят в бита на народа в средство за предпазване от болести, а белият предвещава дълъг живот.

Златната паричка е притегателна сила за късмета.

Мартеница Пижо и Пенда

Символизира мъжкото и женското начало. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената – здраве и сила. Белият цвят символизира мъжкото начало, силата и светлината.  Червеното е женското начало и здравето. Червеното е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Носи здраве, берекет и плодовитост.

Мартеница подкова

Носи късмет и щастие в къщата.  Пази от лоши очи.  Слага се до или над вратата, за да не може късметът да „избяга“. Преданието твърди,че дяволът няма да се появи на място, където има подкова.  Ако подковата се закачи към мачта, над вратата на каютата или под палубата, то късметът задължително ще съпътства кораба.

Мартеница слънце

Изработена е от жива вълна. Слънцето в народните представи е символ на живота.  Бялата вълна е мъжкото начало, силата, светлината, а вплетената в центъра червена вълна е женското начало, зачеването и раждането.  Поставя се на високо, защото слънцето гледа от високо и раздава топлината, светлината. То дава зеленина, а там, където е няма болести.

Мартеница чан

За връзване до или над входната врата.  Пропъжда болести и лошотии, които спохождат хората, дома или домашните животни.

Звънът на чана плаши лошите сили, прогонва студа и злите духове и носи в дома здраве, берекет и плодовитост.

Баба Марта бързала
Йордан Стубел

Баба Марта бързала,
Мартенички вързала:
Морави, зелени,
Бели и червени:
Първом на гората –
Да листят листата.
И да дойдат всичките:
Щъркелите, птичките,
Първият певец,
Косер хубавец.
После на градините –
Да цъфтят гергините
И латинки алени,
И божури шарени.
Ябълки да зреят,
Круши да жълтеят.
А пък на дечицата
Върза на ръчицата
Мартенички чудни
Със ресни червени,
Да са ранобудни,
Да растат засмени.

Празникът е познат в България, а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия.  В Румъния мартеници се вързват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се вързват само на ръцете на децата. В България мартеници се вързват още на млади животни и дървета.

Ритуалното използване на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е  познато на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Най-стари са източниците, описващи как българите са били окичвани с бели и червени конци от техните ханове за здраве, сила и дълголетие. Така става ясно, че най-вероятно празникът е изначално български, произхождащ от годините 580-630-та след Христа. От Азия (континентът, в който първоначално живеят българите) традицията се пренася в Европа с преселението на голяма група българи начело с Хан Аспарух. Традицията се спазва до днес и на териториите, които са били български – част от Румъния, Македония, част от Гърция, Сърбия, а също и в една част от днешна Русия.

Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март.  Януари и Февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на жени, моми, деца и млади животни с мартеници  на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

На празниците  за Баба Марта  се извършват обредни действия, за които се вярва, че предизвикват нейното благоразположение. Участниците в празниците ѝ са жени, моми и деца. Смята се, че тя не обича старите жени и те не трябва в никакъв случай да предизвикват гнева ѝ.

Представители на деловия елит от Бургас и Варна посрещнаха заедно 14 февруари, празника на любовта и виното в Гранд хотел Поморие, който бе домакин на 13-ото издание на едноименния карнавал, организиран от Парти сервиз „Крис“.

Кулинарните глезотии, прецизно подбрани от главния готвач на Гранд Хотел Поморие Димитър Генчев бяха високо оценени и от най-претенциозните.

Заедно с шампанското, поднесено като welcome drink, гостите дадоха старт на кулинарните наслади с вкусна брускета с крема сирене и хайвер от моруна. Прекрасната храна беше съчетана с прецизно селектирани вина.

Преди да се потопят в празничната обстановка, вдъхновена от епохата на Краля Слънце Луи 14 всички гости получиха красиви карнавални маски, съобразени с дрескода на вечерта – черно и златно. Собственичката на Парти Сървиз „КРИС“ Христина Секлемова посрещаше гостите, пременена в бароков костюм, взаимстван от френския двор.

Водещ на карнавала бе колоритният радиоводещ и тв журналист Петър Генчев.

Безспорен фурор предизвика появата на богат арабски шейх, който бе презентиран като собственик на няколко дизайнерски лейбъла и нефтени платформи. Неангажираните дами останаха разочаровани след като мистериозната поява на мултимилионера се оказа част от празничната програма.

Цялата статия може да прочетете тук: Pages from TD_BS_04

Гостите на партито бяха подготвени с костюми, съответстващи на дрескода.

Всички празнуващи се разписаха в книга за гости с уникална декорация.

Тя не идва с мартениците, с 8-ми март, с астрономическата дата 22-ри, с преминаването към лятното време. Нито с късите поли, слънчевите очила или пък Великден.

Пролетта е любов, която витае във въздуха.

Тайно ни подшушва красиви мисли.

Кара ни да зареем погледа си малко по-дълго от обичайното през прозореца към слънчевия ден навън.

Примамва ни към по-продължителни разходки в парка или дори просто из улиците.

Сякаш сама ни подава по-ведрите и слънчеви дрехи от гардероба.

Тайно е лепнала върху лицата ни една леко глуповата усмивка и ни е сложила розови очила, през които целият свят изглежда по-красив и ние се влюбваме в него.

Донесла ни е за закуска порция безпричинно, но все така сладко щастие.

Изкушава ни сутрин да се гушкаме все по-дълго с любимия човек и да закъсняваме за работа.
Все по-често отнася мислите ни към екзотични сънливи мечтания.

Някои смятат това за „пролетна умора“. Аз го наричам пролетна любов – към света, към живота, към слънцето!

А какво е за вас пролетта?

Thanks to http://bglog.net/PositiveNews/11803

Ако вече сте преглътнали менюто за нашият бал, значи е време за аперитив. Марковият алкохол е любезно осигурен от спонсорите ни – фирма КОМОТЕК и техният управител г-н Михаил Атанасов.

За любителите на тютюна приятелите ни от ТТI – България ще подплатят удоволствието с ръчно изработени пури, пурети и други луксозни изделия, които ще може да закупите или спечелите, в някой от нашите игри, по време на бала.

Поддръжниците ни от ПЕЖО са осигурили невероятни награди, които може да спечелите в специална томбола, която ще разиграем за вас. Условието да се включите е, да съставите любовно послание, което да съдържа думата „Пежо“ в себе си.

И естествено, ние от Парти Сървиз КРИС, като организатори на събитието ще ви предложим още много изненади. За уникалната украса, декори, забавни аниматори и най-красивите хостеси, сигурно и сами се досещате, но какво друго ви очаква ще оставим в тайна! Това, което със сигурност ви обещаваме, е истински незабравим купон!

Ако изпечете Fortune Cookie и развихрите въображението си с късметчетата, които поставите вътре, получавате два подаръка – обяснение в любов и вкусна храна. Нали любовта минава през корема?

Разбира се, може да напечатате и етикет за вино по ваш дизайн и с послание, на домашният принтер. Снабдете се със самозалепваща хартия, преди това, от най-близката книжарница.

Или купете едноцветни калъфки и щамповайте с вашето любовно послание. Почти всички рекламни агенции предлагат услугата печат върху текстил.

Падате си по сладкото? Буркан с конфитюр, опс, извинете, с послание : ) Стихове, цитати, сърчица… важното е да подсладите деня си!

• Повлияна от манията на вампирските романи, първенец в класацията ми за щури идеи е персонализиран разказ, базиран на реална романтична (или не) история или телевизионен сериал. Преразкажете накратко любимата си книга, като естествено подмените имената на героите със вашите имена и вплетете някой от личните ви преживявания в историята.

Ето част, от най-интересните заглавия, които срещах:

Целувката на вампира
(Дневниците на вампира);

Страстни пирати
(Карибски пирати);

Любовно отделение
(Спешно отделение);

И любимият ми Страстолуние
(Новолуние /вторият роман от сагата Здрач/).

• Ако не ви допада идеята да пишете хиляди думи, може да издадете персонализирано списание, носещо заглавие „Най-щастливата ДВОЙКА“ или просто „Честит СВЕТИ ВАЛЕНТИН“.

Достатъчно разкрепостени сте? Нека списанието носи заглавие „Плейбой“ или „MAXIM“, само се убедете, че ще бъде разглеждано наистина единствено от вашата половинка.

Публикувайте ваша обща снимка на заглавната страница и разкажете любимите си любовни истории.

• И ако това ви се струва много писане, тогава просто сложете заглавната страница на вашето списание в рамка за снимки.

Вземете лист хартия, напишете това, което винаги сте искали, но не сте намирали време или смелост. Навийте листа и го запечатайте в бутилка. Добавете розови листчета, мидички или ключа към сърцето си и вече имате един прекрасен подарък.

Освен всичко друго, половинката ви ще бъде приятно изненада и от инициативата ви да сътворите подаръка собственоръчно.

А като закачка към мъжете може да запечатате думите и в бутилка от… ракия, да речем :)

Добавете и плюшена играчка, символизираща думите, с които любимият ви нарича (мечо, зайче) и той ще бъде сигурен, че ще му принадлежите вечно.

Миналото лято имахме младоженци, които изненадаха гостите си с вестникарско издание с любопитни статии от своя живот, снимки и пр.

Днес ви предлагаме следната идея, с която да задържите вниманието на гостите си, докато чакат – направете кръстословица! Всеки обича да решава кръстословици, а сме сигурни, че всички искрено ще се забавляват, мъчейки се да отговарят на забавни въпроси от живота ви преди сватбата. Не забравяйте да включите въпроси, с които да обхванете и част от приятелите и роднините си.

Ако се затруднявате да сътворите кръстословици сами, ви предлагам два сайта (тук и тук), където може да направите това, а ако желаете ние ще ги декорираме подходящо за вас.

И не забравяйте да споделите кръстословиците си с нас. Успех!

Обещахме ви оригинални идеи за празника и спазваме обещанието си. Надяваме се, вече сте прочели предложението ни за нетрадиционната опаковка, а сега ще ви дадем идея за евтин, но ефектен подарък.

Евтиното не е задължително да означава фалшив или некачествен подарък, ако е поднесен с вкус. Февруари по традиция е един от най-трудните за финансовото ни благосъстояние месеци, а тази година е подпомогнат и от световната финансова криза (която вече подминава всички, но не и България).

Все пак сме сигурни, че дори да попадате в групата на хора с ограничен бюджет, искрено желаете да зарадвате любимият човек и да покажете любовта си към него.

Чудесен начин да направите това са сапунчетата с форма на сърце или цвете. Може да комбинирате с ароматни соли за вана, „небрежно“ разсипани в подаръчната кутийка, като добавите и задължителните за празника шоколадови бонбони или бутилка вино. Опаковайте ефектно, за да предадете неповторим елегантен завършек на този интимен подарък.

И ако бъдете достатъчно чаровни, сме убедени, че вашата половинка няма да има търпение да ви покани във ваната, за да се насладите заедно на романтичният дар.

Ние ви предлагаме да изработите лесни, но изключително ефектни тейбъл кардс за вашите гости, с които празничната ви трапеза ще блесне като на изискан коктейл, а вас ще ви запомнят като отлична домакиня с вкус.

Необходими са ви само лист хартия, цветен флумастер (или принтер) и дървени дръжки за сладолед „Ескимо“ (може да намерите във всеки по-голям магазин). Декорирайте с панделка за разкош и очаровайте гостите си!

А ако се спрете на този вариант за тейбъл кардс на вашата сватба, ние ще ви ги изработим и с джобче за подарък.

Нашето предложение е да се спрете на класическата черно-бяла комбинация, когато опаковате подаръка за любимият човек, като само загатнете с малък елемент за червено или розово. Това може да бъде наситено червен букет, панделката, или дори само поздравителната картичка.

Независимо от подаръка и цвета на опаковката, най-важното е, да бъде поднесен с любов!

Със сигурност декорацията на нашият офис ще ви помогне да усетите по-специалното настроение на празника.

А обмисляте ли вече с каква изненада да зарадвате любимия човек? Ако следите блога ни през следващите дни ще откриете наистина оригинални и новаторски идеи!

Мистър и Мисис Празнично Настроение

Сватбените картички са с големината на бизнес визитка, но са напечатани с висока резолюция на фото хартия и изглеждат почти като шедьоври на изкуството.

Разгледайте още Сватбени Визитки на Рhotoaffections.com или на нашата Фейсбук страница.

Могат да бъдат цветни, черно-бели или с приложени артистични филтри – изборът е изцяло ваш. Единственото условие е да съдържат нужната за получателя информация, а именно датата и мястото на събитието.

Ето какво съветват приятелите ни от  PhotoAffections.com:

- Изработете Сватбени Визитки за да известите гостите си за датата на предстоящата ви сватба. Това ще им даде възможност да отбележат деня в календарите си, за да не правят други планове тогава.

- Сватбените Визитки са задължителни ако предвиждате да поканите гости, които пътуват често или датата на сватбата ви съвпада с голям празник.

- Раздайте Сватбените си Визитки поне 2-4 месеца преди обявената дата за сватбата.

- Впишете вашата сватбена Интернет страница на картичката, ако имате такава. (Ако нямате ние ще ви изработим.)

- Не е необходимо да разпращате Сватбени Визитки на всички гости. Може да запазите визитки за много скъпи за вас роднини или приятели, на чието присъствие наистина държите. Така или иначе, всеки гост получил визитка е получил и покана.

Не само в очите на любимия, или в жестовете на най-близките ни приятели и роднини можем да открием знаците на любовта.

Живеем ли с романтиката в сърцето, очите ни превръщат и най-обикновените неща в символи на страст и желания.

Фасадата на офиса ни прилича все повече на рисунка от приказка, благодарение на заледените пред входа цветя.

Значете ли, че 14 февруари е наричан и „Сватбата на птиците“?

Смятало се е, че птиците си избират партньор през втората седмица от втория месец на годината.

Дали пък необвързаните сред вас тази година няма да открият своя партньор точно на нашият купон?

“Бароко” е португалска дума и означава бисер с неправилна форма. Обичайното определение използвано за стила преди въвеждането на термина “барок” е просто “Стилът на летящите форми”.

Първоначално терминът барок се използва в пренебрежителен смисъл, подчертавайки прекалената пищност, претрупаност, шумно обилие на детайли в сравнение с по-ясната и сдържана рационалност на века на Ренесанса или Рококо.

В съвременна употреба терминът барок, често се използва в негативен смисъл за произведения на изкуството, за които се смята, че съдържат прекалена орнаментация и сложност на линиите.

Барокът е стил в изкуството, използващ преувеличено движение и изобилни детайли, за да създаде усещане за драматизъм, напрежение, изобилие и величие в скулптурата, живописта, литературата и музиката.

Бароковият стил се заражда около 1600 в Рим, Италия, и се разпростира в голяма част от Европа, където художници като Рембранд се придържат към вкуса на местните меценати предпочитащи по-реалистичен и не толкова фантастичен стил.

Барокът залива Европа в продължение на почти 150 години, въвеждайки художниците й в една нова сфера на действителността, пренебрегвана от техните предшественици, което е и главната му сила и прогресивния му характер.

Спокойната идеализирана красота и благородните композиции от Ренесанса са отминали безвъзвратно. Новото изкуство е наситено с физическо и духовно напрежение, с ярка изразителност и екзалтация, с дълбок религиозен мистицизъм. Католическата църква от епохата воюва. Произведенията на изкуството са едни от главните й пропагандни средства и заради това тя изисква от художниците, архитектите и скулпторите, които работят за нея да поразяват и смайват с творбите си.

Появяват се първите йезуитски базилики, украсени с невиждано великолепие и богатство. Мраморът, бронзът, позлатата, богатите орнаменти – всичко е използвано, за да се покаже могъществото на силата, която ги е създала.

Тъй като представителите на монархията не искат да останат засенчени от великолепието и пищността, с която католическата църква парадира посредством произведенията на изкуството разните херцози, графове, фюрстове и т.н. се отдават на усилено строителство. Дворците им представляват огромни здания, тотално изобилстващи от лукс, позлата и разкош. Ярък пример за това е Версайският дворец.

Тъй като много форми в изобразителното изкуство, музиката, архитектурата и литературата на барока са вдъхновени една от друга, той може да се разглежда като цялостно културно движение.

Думата Барок представлява френски превод (baroque) на италианската дума barocco. Според някои автори тя идва от португалското barroco, означаващо неправилна перла или фалшив скъпоценен камък (в древния римски диалект съществува подобна дума — barlocco или brillocco със същото значение).

Естествените перли, отклоняващи се от обичайната ососиметрична форма, и днес се наричат барокови перли.

Барок означава също така причудлив, странен.